Мечта

Пускам те мечта,

но нарисувах ти крила.

Тъжна съм- раздяла е това,

Но разбери ме моля-

Разсейваш мен и моята глава.

Да те чувствам как разливаш се в мен,

ме изпълва с радост, топлина,

но фокуса убягва ми, Мечта!

Ах колко лесно позволявам си да ме разсейваш.

Влюбена съм в теб, Мечта.

Обичам те, но да бленувам все за теб- разсейва ме.

Обичам те и затова те пускам.

Фокус нужен ми е, да съм тук и да съм в СЕГА.

Обичам те, бленувам те, възбуждаш ме,

Изгарям цялата, докато чувствам

да изпълваш моята душа.

Облаче ти свалям, мекичко да легне твоята душа!

Крилата ти с обич благославям,

да летят с лекота.

Остави ме да поплача.

Да тъжна съм сега.

Но ще мине обич моя.

Свободата твоя ми е важна.

Върви!

Събирай своят опит.

Дерзай ти в лекота.

Обичам те, но знай, че и без теб аз мога.

Върви!

Свободна искам да летиш.

Аз влюбена в теб оставам.

Да те държа в мен затворена не искам.

Лети, обичам те.

И без теб мога с радост да изпълвам моите дни.

Вечно влюбена в теб оставам.

За теб Мечта, мечтая си бряг да съм,

в който Ти да срещнеш Рая.

Лети, а аз прегръщам своята тъга!

Да те гледам тъй свободна, влюбена,

изпълва с радост моята душа.

Родих те с обич!

Създадох те от моята душа!

Да те виждам как летиш- свободна като гълъб,

е наслада за моите сетива.