Времето

Времето е условна единица, която определя качеството на вътрешният ни живот ( емоционално- психологическият) и външният ни живот.

Най- скъпата цена, която плащаме не е в пари, а мерната единица на времето.

Най- скъпото, което притежаваме е ресурсът време.

Убеждението, в което аз самата и огромен процент от населението живеят е „Нямам време“.

Така сме научени!

От нашите родители, учители, от външният свят.

По- често подреждаме приоритетите си така, че да имаме време за всичко друго, но…за себе си… не толкова.

Каква е цената, която плащаме, когато наш приоритет е да сме като слънца и да огреем на всякъде? Когато „ нямам време да…“ стане навик и е отношение към живота.

„ Нямам време“…за себе си, защото трябва да….

Нямам време за тишина, вътрепен живот, покой на ума, защото…

Жените гледат да обгрижат всичко и всичко, а себе си…ако остане време…

Изпитваме вина често, затова, че имаме нужда от почивка.

Склонни сме да претоварваме графика си, защото е модерно да практикуваш мултитаскинг и да си супер човек.

Цената на „нямам време“ е:

Хронична умора, з
загуба на смисъл
бърнаут, който води със себе си дълъг лист от физически, емоционални и психологически оплаквания и симптоми като:

* постоянна умора, която не минава дори след сън
* усещане за тежест в тялото, липса на енергия сутрин
* напрежение в раменете, врата и челюстта
* чести главоболия или мигрени
* проблеми със съня – трудно заспиване, често събуждане, мисли за работа
* сърцебиене или усещане за вътрешна тревожност без ясна причина
* стомашни неразположения, раздразнено черво, киселини
* постоянно чувство на тревожност или вътрешно напрежение
* раздразнителност, нетърпимост към близките
* усещане, че всичко е „твърде много“
* липса на радост от неща, които преди са носили удоволствие
* чувство на празнота или безсмислие
* плачливост или емоционално изтръпване
* усещане, че „не мога да се изключа“

Листът продължава… но в своята дълбочина „ нямам време“ ни струва връзката със себе си и нашата автентичност.

След години на такъв режим на живот достигнах до момента да се запитам

„ Коя съм аз, защо го имам този живот и така ли искам да живея“

Така се роди тишината в мен.

Тишината, която ми разкри колко много имах нужда да се погрижа за себе си.

Много хора живеят с убеждението, че нямат време, но истината е, че нямаме време да живеем собственият си живот, така как искаме, а не така, както ни казват и са ни учили.

„Нямам време“ = Няма време да живея себе си.

Отне ми повече от три години, докато се възстановя на всички нива ( физика, психика, емоции, душа, дух) от режим „ нямам време“, който живеех може би над 10 години.

Днес научих, че да дръпнеш ръчната и да измениш начина си на живот не беше лесно, но си струваше.

Как го направих ли?

С тихата спирка.

Припомних си тишината, която лекува.

Тишината, която успокои емоциите, релаксира нервната ми система и при припомни, че най- важното и най- ценното нещо съм аз.

На света давам себе си, но не моето здраве, а моето здраво и спокойно аз.

….

В онези вечери, в които се прибирах от 12 часова смяна и заспивах направо с халата от банята…дъщеря ми искаше да я завия, а аз не можех да стана от умора.. заспивах с една мисъл

„ Това ли искам да виждат децата ми? На това ли искам да ги науча?“

И само се питах „ Как стигнах до тук“.

Ето как!

С „Нямам време“

Какво ми помогна ли?

Моето творчество и осъзнаванията на погрешното отношение към мен.

Каня те да се погрижиш за себе си като си позволиш тишина.

Но не каква да е тишина, а качествена.

Тишина, която качествено изменя живота и приоритетите ти.

Времето не се намира!

То се избира!