Умората на душата

Най- честата диагноза на 21 век е „ стрес“.

Стресът стана определение и извинения за всичко.

Защо извинение ли?

Защото много хора използват този термин като извинение да се оплакват и да обвиняват всичко и всички за това как се чувстват и как живеят животът си.

За вечните мрънкащи, които само се оплакват няма да говорим.

Има ги и винаги ще ги има!

Днес ще поговорим за онези, които се оплакват, търсят помощ и са адекватни към себе си. На който им се слага  диагноза „стрес“ постоянно и те самите си я слагат също.

За онези, които се учат, осъзнати са за себе си, грижат се за себе си, полагат усилия да се променят, но въпреки това…нещо тежи!

Тежи и не ти е добре!

Умората, която не минава с медитация, почивка, ваканция и позитивни утвърждения.

Умората на душата!

Нея можеш да я разпознаеш по следната симптоматика. Листът по- долу се припокрива със средни до тежки депресивни състояния.

Всичко, което ти споделям е личен и преживян опит.  Засяга всички нива на човека- физика, психика, емоции, когнитивни убеждения и поглед към света.

• Постоянна вътрешна умора
• Усещане за изтощение след сън
• Нужда от усилие за всяко действие
• Малките неща не ти носят радост
• Мислиш си тихо и вътрешно ( това е мисловен модел) „ Трябва да съм полезна. Не мога да си позволя да спра“. Това води след себе си физическо изтощение, което само по себе си е защитна реакция на нервната ти система.
• Почивката се превръща във вина. Мислиш си „ Ако аз не го свърша кой ще го свърши“
• Перфекционист си. Искам всичко да ти е идеално. Типично предимно  за жените. Но това, което бива да знаеш за перфекционизмът на модерният свят, е че той те пуска по пързалката на прекомерно завишаване на стандартите ти и лист със задачи, които физически си неспособен да изпълниш. Болестта на новото време е да си идеален във всичко и всеки аспект.
• Мислиш си, че твоята лична стойност се определя от това колко добре се справяш.
• Често се страхуваш, притесняваш и тревожиш дали се справяш достатъчно добре според наложените ти отвън стандарти.
• Животът ти се е превърнал в един изпит, които ти трябва да вземеш, а не в преживяване.
• Прекомерна отговорност към другите, техните действия, решения, емоции, поведение.
• Трудно ти е да кажеш „ Не“ и все още се учиш как да поставяш здравословни граници, защото никой не те е научил на това.
• Потискаш своят вътрешен свят и емоции. Искаш да изкрещиш, но ти казват да мълчиш и ти го правиш. Въпреки това в теб остава гняв, който търси своето проявление.
• Искаш да избяга, да се махнеш.
• Ако не си продуктивна/ен и производителна значи изоставаш от света.
• Почиваш, но мислиш за работа
• Нуждаеш се от одобрение за добре свършената работа

Листът продължава…

А всичко това има за цел да ти покаже ясно, че днешният „стрес“ и начин на живот по горните параметри ни показва ясно следното:

– Изгубил си себе си и своята автентичност.

Вътрешните конфликти на „мен с мен.“

 „Кой съм аз всъщност“ ?

След всичко описано до тук и като преживелищен  опит ще ти кажа до къде стигнах.

Стигнах до осъзнаването, че вътрешно и дълбоко в себе си, моята истинска природа е тиха, бавна и дълбока. Но светът ме научи да бъда бърза, постоянно дейна, производителна и шумна.

Шумна за мен бе да съм предизвикана да говоря повече, отколкото всъщност искам.

Да правя и произвеждам повече, отколкото имам нужда.

Шумна като да говоря, да правя и да струвам, за да бъда видяна и забелязана.

…

Но днес и след повече от над 5 години активен  вътрешен труд аз успях.

В какво ли?

Да скъсам тежките окови на това да бъда такава, каквато ме искат, но не и себе си.

Оковите на нуждата да бъда видяна, забелязана и приета- от света и хората в него.

Оковите на това, моята радост и лична стойност да се определят от мнението на другите и от потупване по рамото „ Браво“.

Как успях ли?

С моята хомеопоетика и чрез моето творчество.

Днес дишам малко по- леко, защото си позволявам да съм така каквато съм, независимо кой как ме определя, какво вижда и как ме вижда.

Днес дишам по- леко, защото насочих погледът си навътре към мен, вместо навън от мен.

Ако се припознаваш в моите преживелици и човешки трудности, тогава е време и ти да погледнеш навътре.

Как  ли?

Чрез моите книги!

Те лекуват душата и сърцето.

Те ти показват кой си наистина и ти отварят вратата към това да бъдеш истински и автентичен.

Да се заобичаш, да се прегърнеш и да си позволиш  ПРОСТО ДА БЪДЕШ.

Да бъдеш просто Човек!

Препоръчани книги:
Мъдростта на тишината и Тиха Спирка