Skip to content 
След години на бързане, на задоволяване на нуждите на всички…
След години на опити да бъда слънце и да огрея навсякъде, защото така трябва и така съм научена…
След години на… грижа за всичко и всеки, а аз…накрая
След години на… трябва да учиш, за да сполучиш и да си намериш добра работа, за да изкарваш много пари и да не ти се налага да работиш тежка работа за малко пари…
След години на страх да си позволя това, което аз искам, а не това което трябва и другите искат от мен….
След години на послушното момиче, доброто момиче, внимателното момиче, многофункционалната жена, която може да носи 100 дини под една мишница, защото така трябва , защото така пропагандира света, защото всички са успешни във всичко и така трябва…
Дръпнах шалтера!
Защо ли?
Защото осъзнах, че това, от което имах нужда е не още действия, постижения и успехи определяни ми от външният свят, а имаш нужда от…тишина.
Не действия, а качествено бездействие!
И си припомних тишината…
Тишината вътре в мен!
Тишината, която сама по себе си е действие.
Тишината не е празно пространство.
Тя е мястото, където душата започва да говори.
Така и там- в дълбоката ми лична тишина се роди моята хомепоетика.
Творчество, което лекува историите, които разказваме на себе си, за себе си и на живота за живота.
Творчество, което ни помага да се заобичаме, да простим на себе си за изминали грешки, за своето незнание, за минали опитности и да започнем да пишем истории за себе си и своят живот с обич.
Човеко!
Каква е историята, която ще разкажеш на Бог когато се видите?
Защото той ще те попита „ Как живя? Какво научи?, Как използва дарът, с който те дарих – животът? ти“
Потопи се в своята тиха спирка чрез моята и започни да създаваш истории за себе си, които да разкажеш на Бог с радост и много обича.
Линк към книгите:
Мъдростта на тишината и тихата спирка.
Линк към книгите: